Филип Вучков
| Филип Вучков | |
| български свещеник и революционер | |
,_%D0%91%D1%83%D1%84,_%D0%9B%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE._-_1879-1951.jpg) | |
| Роден | Филип Николов Вучков
|
|---|---|
| Починал | 16 февруари 1951 г.
|
| Семейство | |
| Баща | Никола Вучков |
Филип Николов Вучков (на лерински говор Въчков) е български просветен деец, общественик, духовник и революционер от Македония, борец за църковна независимост, един от най-видните български просветни, църковни и революционни дейци в Леринско.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 24 юли 1879 година в леринското село Буф, тогава в Османската империя, в семейството на видния борец за българска самостоятелна църква Никола Вучков. Филип Вучков получава основно образование в родното си село, след което учи в Битоля. Завършва Цариградската българска духовна семинария и пристига обратно в Буф в юни 1903 година, където попада в разгара в подготовката за въстание. Взима дейно участие в избухналото в следния месец Илинденско-Преображенско въстание с четата на Танас Ферманов. Участва в много сражения, като най-голямо е това при Буф.[2]
След въстанието Филип Вучков става български учител. Преподава три години в леринското село Вощарани и четири години в Буф. Продължава да се занимава с революционна дейност и властите на два пъти го затварят за по шест месеца.[2]
На 20 декември 1909 година в Скопие е ръкоположен за български екзархийски свещеник и е изпратен като енорийски свещеник в Буф, където служи четири години.[2]
След като Буф попада в Гърция в 1913 година, Филип Вучков се изселва в Битоля, където служи[2] три години. След това се изселва в Свободна България и три години е свещеник в село Еница, а след това 21 години в Кнежа.[1]
След освобождението на Вардарска Македония заминава за Битоля, където служи три години като свещеник до края на българското управление в 1944 година.[1]
Светият синод на Българската православна църква го награждава с протойерейско отличие.[1]
Умира на 16 февруари 1951 година във Враца.[1]
